Самобичувам се
Тук съм, но сама.
Самобичувам се.
Удрям с тежкия камшик.
Нежният ми гръб осъмна в рани.
Толкова грешки направих -
и бели, и черни.
Толкова наши мечти забравих
и пророческите ти думи се оказаха верни.
И аз като прародителката Ева опитах
от забранения и вкусен плод.
И аз по грешни пътища залитах
и опропастявах своя живот.
Аз те моля без думи: приюти ме,
превържи ми раните с любов.
Аз горещо те моля: прости ми
и ми кажи, че да ме обичаш си готов!!!
"Първият спокоен сън на Адам бе и последен. Събуди се и... имаше вече жена"
М. Сафир
Самобичувам се.
Удрям с тежкия камшик.
Нежният ми гръб осъмна в рани.
Толкова грешки направих -
и бели, и черни.
Толкова наши мечти забравих
и пророческите ти думи се оказаха верни.
И аз като прародителката Ева опитах
от забранения и вкусен плод.
И аз по грешни пътища залитах
и опропастявах своя живот.
Аз те моля без думи: приюти ме,
превържи ми раните с любов.
Аз горещо те моля: прости ми
и ми кажи, че да ме обичаш си готов!!!
"Първият спокоен сън на Адам бе и последен. Събуди се и... имаше вече жена"
М. Сафир
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
