31.05.2007 г., 8:44 ч.

Самобичувам се 

  Поезия
456 1 8
Тук съм, но сама.
Самобичувам се.
Удрям с тежкия камшик.
Нежният ми гръб осъмна в рани.
Толкова грешки направих -
и бели, и черни.
Толкова наши мечти забравих
и пророческите ти думи се оказаха верни.
И аз като прародителката Ева опитах
от забранения и вкусен плод.
И аз по грешни пътища залитах
и опропастявах своя живот.
Аз те моля без думи: приюти ме,
превържи ми раните с любов.
Аз горещо те моля: прости ми
и ми кажи, че да ме обичаш си готов!!!



   "Първият спокоен сън на Адам бе и последен. Събуди се и... имаше вече жена"
                                                                                                          М. Сафир

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??