21 may 2007, 23:32

Самочувствие

  Poesía
769 0 6
Самочувствие

Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам.
Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми.

Не искам да си самоограбя чувствата,
да съм трийсетгодишна мъдра старица.
Да пилея дните в безнадеждно препускане
подир къшея хляб пръснат на птиците.

Все още имам кураж да запаля
пожара стихиен на вярата в себе си.
Да изгоря в него от пламък погалена,
да се родя в него по-жива от всякога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...