- Ти, ти си Самодива! - ми каза онзи Черен Маг.

- Не, аз съм сама и дива. Това от Бога ще е знак...

- Ще трябва да си поговорим, ела при мене вечерта!

- Не смей да ми натрапваш твоята сила! Върви си, по-добре да съм сама!

- Ще се разкайваш, виж Луната! Не ще ти другиго даде!

- Тогава ще остана с росaта, повярвай ми, ще съм добре!

- Ще те орисам винаги да си самотна, ела под моя черен плащ!

- Върви си, ти дори не знаеш, какво е туй любов!

- Любов?!? Илюзия за двама, не ме разсмивай и ела!

- Разбирам, ти си безнадежден, но няма да те съдя за това....

         Тогава, Тя, отметна си косата, изпълни погледа си със светлина, краката й вървяха над тревата, към любовта, където и да беше тя...