- Ти, ти си Самодива! - ми каза онзи Черен Маг.
- Не, аз съм сама и дива. Това от Бога ще е знак...
- Ще трябва да си поговорим, ела при мене вечерта!
- Не смей да ми натрапваш твоята сила! Върви си, по-добре да съм сама!
- Ще се разкайваш, виж Луната! Не ще ти другиго даде!
- Тогава ще остана с росaта, повярвай ми, ще съм добре!
- Ще те орисам винаги да си самотна, ела под моя черен плащ!
- Върви си, ти дори не знаеш, какво е туй любов!
- Любов?!? Илюзия за двама, не ме разсмивай и ела!
- Разбирам, ти си безнадежден, но няма да те съдя за това....
Тогава, Тя, отметна си косата, изпълни погледа си със светлина, краката й вървяха над тревата, към любовта, където и да беше тя...