Пурпурни, неземнокрасиви

цветове обливаха нощта.

В сенките една самодива

запя на любовта песента.

Заиграха тонове нежно,

светулки описаха кръг,

а в него сърцето безбрежно

закле се на обич до смърт.

Но нейният принц бе далече,

отвъд планини и реки.

Своя живот тя обрече

да дири неговите следи.

Преброди поля и долини

да търси свойта искра

и след немного години

намери прясна следа.

Ала гората бе черно-бяла.

И замряла бе песента.

И полужива, остаряла

във нея бе обичта.

Написано на: 09.II.2011 г.,

dark_winged