Самодива
Пурпурни, неземнокрасиви
цветове обливаха нощта.
В сенките една самодива
запя на любовта песента.
Заиграха тонове нежно,
светулки описаха кръг,
а в него сърцето безбрежно
закле се на обич до смърт.
Но нейният принц бе далече,
отвъд планини и реки.
Своя живот тя обрече
да дири неговите следи.
Преброди поля и долини
да търси свойта искра
и след немного години
намери прясна следа.
Ала гората бе черно-бяла.
И замряла бе песента.
И полужива, остаряла
във нея бе обичта.
Написано на: 09.II.2011 г.,
dark_winged
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
