diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11 jun 2017, 19:32

Самодива 

  Poesía » Verso libre
386 2 4

Самодива

 

Денят при мен личи по заранта,
очите щом отворя, го разбирам.
Ти някъде си с друг или сама,
а аз, аз просто не заспивам...


Денят при мен личи си по нощта,
любовница си имам – самодива,
която си играе с мен в съня,
а в утрото безгрижна си отива...


Денят при мен личи си през деня,
понякога от щастие съм песен,
те идват, често само с пролетта,
самодивите прибират се на есен...


Аз винаги съм само послеслов.
В самотния живот се раждат митове.
Легендите за истинска любов
написани отдавна са във стихове...


Все още има време за надежди,
далеч е септемврийският ни Май,
а дните ми все тъй са безутешни,
в очакване с логичния им край...


И всичко вероятно е прекрасно,
защото си красива, като в приказка.
В реалност си игрива, но опасна,
защото си ми химия. Физическа.


А кой ли някога успявал е
Жената да направи тъй щастлива?
Мъжът е вълк, а те не лаят,
но вият нощем все по самодиви..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
28.05.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??