Самодива

11 июн. 2017 г., 19:32

Поэзия » Свободный стих

387 2 4

Самодива

Денят при мен личи по заранта,
очите щом отворя, го разбирам.
Ти някъде си с друг или сама,
а аз, аз просто не заспивам...

Денят при мен личи си по нощта,
любовница си имам – самодива,
която си играе с мен в съня,
а в утрото безгрижна си отива...

Денят при мен личи си през деня,
понякога от щастие съм песен,
те идват, често само с пролетта,
самодивите прибират се на есен...

Аз винаги съм само послеслов.
В самотния живот се раждат митове.
Легендите за истинска любов
написани отдавна са във стихове...

Все още има време за надежди,
далеч е септемврийският ни Май,
а дните ми все тъй са безутешни,
в очакване с логичния им край...

И всичко вероятно е прекрасно,
защото си красива, като в приказка.
В реалност си игрива, но опасна,
защото си ми химия. Физическа.

А кой ли някога успявал е
Жената да направи тъй щастлива?
Мъжът е вълк, а те не лаят,
но вият нощем все по самодиви..

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
28.05.2017

Веси_Еси (Еси)

2017-06-12T12:03:14+03:00

Браво, Дани!
Genereux (Любомир Попов)

2017-06-12T08:34:50+03:00

Браво, много докосваща поезия!
Самодива (Вики)

2017-06-12T08:26:32+03:00
rocker (Велин)

2017-06-11T20:00:50+03:00

Много силен и истински стих! Чета те за първи път и се радвам, че се спрях.