Самодива
Самодива
Денят при мен личи по заранта,
очите щом отворя, го разбирам.
Ти някъде си с друг или сама,
а аз, аз просто не заспивам...
Денят при мен личи си по нощта,
любовница си имам – самодива,
която си играе с мен в съня,
а в утрото безгрижна си отива...
Денят при мен личи си през деня,
понякога от щастие съм песен,
те идват, често само с пролетта,
самодивите прибират се на есен...
Аз винаги съм само послеслов.
В самотния живот се раждат митове.
Легендите за истинска любов
написани отдавна са във стихове...
Все още има време за надежди,
далеч е септемврийският ни Май,
а дните ми все тъй са безутешни,
в очакване с логичния им край...
И всичко вероятно е прекрасно,
защото си красива, като в приказка.
В реалност си игрива, но опасна,
защото си ми химия. Физическа.
А кой ли някога успявал е
Жената да направи тъй щастлива?
Мъжът е вълк, а те не лаят,
но вият нощем все по самодиви..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
28.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
