8 ene 2006, 22:46

Самодивска смърт!

  Poesía
1.1K 0 2
Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи,
черни коси
и ухания на билки.
Жълти огньове
пръскат искри.
Хоро дивно се вие -
бели нозе, черни коси
и ухания на билки.
Луната белее огромна,
облаци плават по нея.
Бяла гора - стъпкани листа
от конски копита.
Черни глави и ятагани.
Цяла гора, покрита с черни листа -
разкъсани, окървавени...
С вик на болка...на тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...