8 ene 2006, 22:46

Самодивска смърт!

  Poesía
1.1K 0 2
Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи,
черни коси
и ухания на билки.
Жълти огньове
пръскат искри.
Хоро дивно се вие -
бели нозе, черни коси
и ухания на билки.
Луната белее огромна,
облаци плават по нея.
Бяла гора - стъпкани листа
от конски копита.
Черни глави и ятагани.
Цяла гора, покрита с черни листа -
разкъсани, окървавени...
С вик на болка...на тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...