Jan 8, 2006, 10:46 PM

Самодивска смърт!

  Poetry
1.1K 0 2
Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи,
черни коси
и ухания на билки.
Жълти огньове
пръскат искри.
Хоро дивно се вие -
бели нозе, черни коси
и ухания на билки.
Луната белее огромна,
облаци плават по нея.
Бяла гора - стъпкани листа
от конски копита.
Черни глави и ятагани.
Цяла гора, покрита с черни листа -
разкъсани, окървавени...
С вик на болка...на тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...