8 янв. 2006 г., 22:46

Самодивска смърт!

Поэзия

1.1K 0 2

Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи,
черни коси
и ухания на билки.
Жълти огньове
пръскат искри.
Хоро дивно се вие -
бели нозе, черни коси
и ухания на билки.
Луната белее огромна,
облаци плават по нея.
Бяла гора - стъпкани листа
от конски копита.
Черни глави и ятагани.
Цяла гора, покрита с черни листа -
разкъсани, окървавени...
С вик на болка...на тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...