8 янв. 2006 г., 22:46

Самодивска смърт!

Поэзия

1.1K 0 2

Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи,
черни коси
и ухания на билки.
Жълти огньове
пръскат искри.
Хоро дивно се вие -
бели нозе, черни коси
и ухания на билки.
Луната белее огромна,
облаци плават по нея.
Бяла гора - стъпкани листа
от конски копита.
Черни глави и ятагани.
Цяла гора, покрита с черни листа -
разкъсани, окървавени...
С вик на болка...на тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬