20 nov 2007, 9:56

Самодивски танц

  Poesía
913 0 3
Ще танцуваш ли с мен тази вечер?
Ще танцуваш ли, ветре, кажи ми!
Под беззвездното зимно небе
аз ти давам ръка - ти вземи я!


И реката, за нас, заледена,
е притихнала, тихо ни пее.
В лунни лъчи пременена,
аз те чакам - ела и повей ме!

Ще танцуваш ли с мен тази вечер?
На брега край върби оголели,
аз ще спускам косите си медни,
ти ела... Залюлей ги!

И тревата, за нас, наросена,
е притихнала, тихо ни пее.
В звездни лъчи пременена,
аз те чакам - ела и повей ме!

Ще танцуваш ли с мен тази вечер?
Ще танцуваш ли, ветре, кажи ми!
Под беззвездното зимно небе сме
и самодивно всичко е позволено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стаси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...