Самодостатъчна
Тъгата сама те поглъща понякога
като ненаситен звяр - гладен за още
и всяка тишина, живяла в тебе някога,
превръща се във вик или във вопъл, нощем.
Мъката прави те своя покорна робиня,
обладава те като чудовище,
излязло от сенките на мрака.
А любовта е онази безумна богиня
и да принесеш пак себе си в жертва
тя чака.
Но по-добре е да бъдеш неверница дива,
която единствено в себе си вярва.
Дори когато се чувстваш почти мъртва
и отново любовта
от теб си отива,
ти пак си си самодостатъчна -
това, не, никога
недей го забравя!
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разбрах, че си го посветила на мен.Мерси.Нека всички, кооито са загубили вярата си, да отделят малко време и да прочетат това стихотворение.То ми напомни, че мога и сама да бъда щастлива.Прегръдки, Вени.
-
Това беше Специално за теб, мила Феар,незнам дали разбра - !посветих ти го с много Обич, за да изтриеш страха
Благодаря за трогателните думи, всички тук сте малки съкровища с Големи сърца!Обичам ви -
Ех, мила Венера, разтопи и мене.
С много обич. -
Останах без думи...Прочетох това стихотворение преди 20 минути, а още не мога да спра да плача.Ти докосна нещо в мен...Нужни са такива стихотворения, за да връщат вярата ни...Вярата, че можем и сами да се справим.Да бъдем самодостатъчни.За пореден път оставам безсилна пред силата на словото ти...Поздрави!!!Ти знаеш как да докоснеш душата на хората!И впрочем мерси за хубавите коментари към моите стихотворения.С обич, мила Вени.
-
И много ми харесаха мислите ти, браво!
Ще те черпя от днешния ми пай, с обич!!!!
Поздрав!!! -
Много хубав стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
