Самодостатъчна
Тъгата сама те поглъща понякога
като ненаситен звяр - гладен за още
и всяка тишина, живяла в тебе някога,
превръща се във вик или във вопъл, нощем.
Мъката прави те своя покорна робиня,
обладава те като чудовище,
излязло от сенките на мрака.
А любовта е онази безумна богиня
и да принесеш пак себе си в жертва
тя чака.
Но по-добре е да бъдеш неверница дива,
която единствено в себе си вярва.
Дори когато се чувстваш почти мъртва
и отново любовта
от теб си отива,
ти пак си си самодостатъчна -
това, не, никога
недей го забравя!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Благодаря за трогателните думи, всички тук сте малки съкровища с Големи сърца!Обичам ви
