14 nov 2023, 17:00

Самодостатъчност 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
346 0 0
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта
наниз вълшебен от светли слова.
Моето име е просто жена,
волно летяща безбрежна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??