Algol (Мария Митева)
163 53
14 nov 2023, 17:00

Самодостатъчност 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
211 0 0

Златно струящи заспали лъчи,

синя коприна над мене мълчи.

Как е прекрасно да бъда сама,

взряна в безкрая искрящ на деня!

 

Лунно сияйна трептяща мечта

наниз вълшебен от светли слова.

Моето име е просто жена,

волно летяща безбрежна душа.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??