Algol (Мария Митева)
168 56
14.11.2023 г., 17:00 ч.

Самодостатъчност 

  Поезия » Пейзажна, Философска
238 0 0

Златно струящи заспали лъчи,

синя коприна над мене мълчи.

Как е прекрасно да бъда сама,

взряна в безкрая искрящ на деня!

 

Лунно сияйна трептяща мечта

наниз вълшебен от светли слова.

Моето име е просто жена,

волно летяща безбрежна душа.

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??