Nov 14, 2023, 5:00 PM

Самодостатъчност 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
239 0 0

Златно струящи заспали лъчи,

синя коприна над мене мълчи.

Как е прекрасно да бъда сама,

взряна в безкрая искрящ на деня!

 

Лунно сияйна трептяща мечта

наниз вълшебен от светли слова.

Моето име е просто жена,

волно летяща безбрежна душа.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??