alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
16 abr 2008, 9:25

Саможертва  

  Poesía » Civil
907 0 11
 

         Саможертва  

                     

                     на поета Мехмед Карахюсеинов -

                     приятеля, изгорял но останал Мехмед.

 

Колко чужда мъка ти пое,

колко незаслужени обиди!

Нейде се изгуби Шемсие,

ти да я потърсиш ли отиде?

 

Колко огорчения побра

твоето сърце. Не се ли пръсна?

Истината с много имена

сигурно до дън-душа ти втръсна.

 

Искрен гняв у теб се зароди,

силен, неподправен и човешки.

Заболя те. Затова го скри,

както се прикриват чужди грешки.

 

Както се преглъща чужди срам

с мъката на времето превратно.

Ти принесе себе си курбан,

за да си запазиш свободата.

 

Искаше да има светлина

в новата ти, истинска картина.

Изгоря без страх и без вина.

Изгоря. Виновните сме ние.

 

Как единствен, вместо нас прие

в лумнал факел сам да се превърнеш...

Знам, че още търсиш Шемсие -

иначе отдавна би се върнал. 

 

 

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??