Саможертва
Саможертва
на поета Мехмед Карахюсеинов -
приятеля, изгорял но останал Мехмед.
Колко чужда мъка ти пое,
колко незаслужени обиди!
Нейде се изгуби Шемсие,
ти да я потърсиш ли отиде?
Колко огорчения побра
твоето сърце. Не се ли пръсна?
Истината с много имена
сигурно до дън-душа ти втръсна.
Искрен гняв у теб се зароди,
силен, неподправен и човешки.
Заболя те. Затова го скри,
както се прикриват чужди грешки.
Както се преглъща чужди срам
с мъката на времето превратно.
Ти принесе себе си курбан,
за да си запазиш свободата.
Искаше да има светлина
в новата ти, истинска картина.
Изгоря без страх и без вина.
Изгоря. Виновните сме ние.
Как единствен, вместо нас прие
в лумнал факел сам да се превърнеш...
Знам, че още търсиш Шемсие -
иначе отдавна би се върнал.
© Александър Калчев All rights reserved.
