18 mar 2011, 18:48

Саможертва

  Poesía » Civil
1.2K 0 20

Един народ – юмрук от болка стиснал,

удавен във цунами от сълзи,

осъмна сред изгарящата истина

от писъци, замряли в руини...

 

Душите, като дъжд заромоляха

по Божиите порти - до безкрай -

светулки-птици нейде отлетяха,

за да се сгушат в слънчевия рай...

 

Мечти човешки, смели, овдовяха,

от силата на тътена зловещ,

земята скърши топлата си стряха

и се превърна в ожадняла пещ...

 

И жертват днес живота си - колцина? -

за да го има този грешен свят,

попаднал във дилема нерешима:

Да съществуваш - и да си богат?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...