18.03.2011 г., 18:48 ч.

Саможертва 

  Поезия » Гражданска
886 0 20

Един народ – юмрук от болка стиснал,

удавен във цунами от сълзи,

осъмна сред изгарящата истина

от писъци, замряли в руини...

 

Душите, като дъжд заромоляха

по Божиите порти - до безкрай -

светулки-птици нейде отлетяха,

за да се сгушат в слънчевия рай...

 

Мечти човешки, смели, овдовяха,

от силата на тътена зловещ,

земята скърши топлата си стряха

и се превърна в ожадняла пещ...

 

И жертват днес живота си - колцина? -

за да го има този грешен свят,

попаднал във дилема нерешима:

Да съществуваш - и да си богат?!

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??