Саможертва
Един народ – юмрук от болка стиснал,
удавен във цунами от сълзи,
осъмна сред изгарящата истина
от писъци, замряли в руини...
Душите, като дъжд заромоляха
по Божиите порти - до безкрай -
светулки-птици нейде отлетяха,
за да се сгушат в слънчевия рай...
Мечти човешки, смели, овдовяха,
от силата на тътена зловещ,
земята скърши топлата си стряха
и се превърна в ожадняла пещ...
И жертват днес живота си - колцина? -
за да го има този грешен свят,
попаднал във дилема нерешима:
Да съществуваш - и да си богат?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
