ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Mar 18, 2011, 6:48 PM

Саможертва

  Poetry » Civic
1.1K 0 20

Един народ – юмрук от болка стиснал,

удавен във цунами от сълзи,

осъмна сред изгарящата истина

от писъци, замряли в руини...

 

Душите, като дъжд заромоляха

по Божиите порти - до безкрай -

светулки-птици нейде отлетяха,

за да се сгушат в слънчевия рай...

 

Мечти човешки, смели, овдовяха,

от силата на тътена зловещ,

земята скърши топлата си стряха

и се превърна в ожадняла пещ...

 

И жертват днес живота си - колцина? -

за да го има този грешен свят,

попаднал във дилема нерешима:

Да съществуваш - и да си богат?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0