Mar 18, 2011, 6:48 PM

Саможертва

  Poetry » Civic
1.1K 0 20

Един народ – юмрук от болка стиснал,

удавен във цунами от сълзи,

осъмна сред изгарящата истина

от писъци, замряли в руини...

 

Душите, като дъжд заромоляха

по Божиите порти - до безкрай -

светулки-птици нейде отлетяха,

за да се сгушат в слънчевия рай...

 

Мечти човешки, смели, овдовяха,

от силата на тътена зловещ,

земята скърши топлата си стряха

и се превърна в ожадняла пещ...

 

И жертват днес живота си - колцина? -

за да го има този грешен свят,

попаднал във дилема нерешима:

Да съществуваш - и да си богат?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...