Саможертва
Един народ – юмрук от болка стиснал,
удавен във цунами от сълзи,
осъмна сред изгарящата истина
от писъци, замряли в руини...
Душите, като дъжд заромоляха
по Божиите порти - до безкрай -
светулки-птици нейде отлетяха,
за да се сгушат в слънчевия рай...
Мечти човешки, смели, овдовяха,
от силата на тътена зловещ,
земята скърши топлата си стряха
и се превърна в ожадняла пещ...
И жертват днес живота си - колцина? -
за да го има този грешен свят,
попаднал във дилема нерешима:
Да съществуваш - и да си богат?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
