19 oct 2019, 7:55

Саможертва 

  Poesía » Otra
333 1 1

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè

Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих

Ще се боря аз докрай да озаря
всекиго със светлина
А щом напълно изгасне, щом нищо от моята за даване не остане
Ще заключа сам сърце- вече сухо и душа си вече празна в рая
Животът ми ще стигне края

© Станимира К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е, темата за саможертвата...
    Пиши и продължавай да търсиш. Думите ще те намират.
Propuestas
: ??:??