19 oct 2019, 7:55

Саможертва

Poesía » Otra

568 1 1

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè

Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих

Ще се боря аз докрай да озаря
всекиго със светлина
А щом напълно изгасне, щом нищо от моята за даване не остане
Ще заключа сам сърце- вече сухо и душа си вече празна в рая
Животът ми ще стигне края

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Петър1 (Петър Димитров)

Хубаво е, темата за саможертвата...
Пиши и продължавай да търсиш. Думите ще те намират.

2019-10-19T22:02:33+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0