Саможертва

19.10.2019 г., 7:55 ч.

Поезия » Друга

334 1 1

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè

Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих

Ще се боря аз докрай да озаря
всекиго със светлина
А щом напълно изгасне, щом нищо от моята за даване не остане
Ще заключа сам сърце- вече сухо и душа си вече празна в рая
Животът ми ще стигне края

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-10-19T22:02:33+03:00

Хубаво е, темата за саможертвата...
Пиши и продължавай да търсиш. Думите ще те намират.