Oct 19, 2019, 7:55 AM

Саможертва

Poetry » Other

566 1 1

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè

Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих

Ще се боря аз докрай да озаря
всекиго със светлина
А щом напълно изгасне, щом нищо от моята за даване не остане
Ще заключа сам сърце- вече сухо и душа си вече празна в рая
Животът ми ще стигне края

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Хубаво е, темата за саможертвата...
Пиши и продължавай да търсиш. Думите ще те намират.

2019-10-19T22:02:33+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0