Саможертва
567
1
1
Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè
Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих
Ще се боря аз докрай да озаря
всекиго със светлина
А щом напълно изгасне, щом нищо от моята за даване не остане
Ще заключа сам сърце- вече сухо и душа си вече празна в рая
Животът ми ще стигне края
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимира К. Все права защищены
