14 may 2025, 11:08

Самоконтрол

  Poesía » Civil
344 0 5

 САМОКОНТРОЛ

               /Не питай какво може родината ти да направи за теб,

                а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”

                                                                                    Джон Кенеди

 

Протести, демонстрации и вече няма край –

все някой недоволен, все някой недоял…

 

Да мрънкаш и да искаш, това ни стана стил

и вярваш, че по право така си се родил!

 

Защо не се разсърдиш, когато ти дадат,

но трябва ли да даваш –настава страшен Ад.

 

Дали си се замислял, че нещо не е в ред,

че някой друг ти плаща „безплатния” обед.

 

Все искаш да си важен, все искаш да ядеш,

дали си се замислял какво Ти ще дадеш?

 

Яж, нека ти е сладко, но май си се уял –

държавата ни, Братко не е брашнен чувал…

 

Не бъркай свободата с капризен своевол,

че тя е много сладка, но е САМОКОНТРОЛ!

 

На своята си нива започвай да ореш –

каквото си посееш, това и ще ядеш!

 

Така е честно, Братко, това е свобода,

а другото е робство, най- страшната беда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за подкрепата, момичета! Все някой трябва да изрече нещата за които мнозина си мислят.
  • Браво!
  • Колко точно си го казала, Ваня!
    Няма кой да ни стигне по мрънкане. Все недоволни, разиденене, лесно манипулирани. И това улеснява политиците, които мислят само за тяхната лакомия! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Доче и се радвам, че споделяш позицията ми! Крайно време е да се вземем в ръце и да поразчистим, собствения си двор, преди да гледаме в тзои на съседите! Адмирации за стихоотзива!
  • Така си е. Царе сме си да мрънкаме ,
    да дирим сламката във чуждите очи.
    На другите в живота да се бъркаме
    без собствена.греда да ни тежи.

    Поздрав за позицията!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....