14.05.2025 г., 11:08

Самоконтрол

308 0 5

 САМОКОНТРОЛ

               /Не питай какво може родината ти да направи за теб,

                а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”

                                                                                    Джон Кенеди

 

Протести, демонстрации и вече няма край –

все някой недоволен, все някой недоял…

 

Да мрънкаш и да искаш, това ни стана стил

и вярваш, че по право така си се родил!

 

Защо не се разсърдиш, когато ти дадат,

но трябва ли да даваш –настава страшен Ад.

 

Дали си се замислял, че нещо не е в ред,

че някой друг ти плаща „безплатния” обед.

 

Все искаш да си важен, все искаш да ядеш,

дали си се замислял какво Ти ще дадеш?

 

Яж, нека ти е сладко, но май си се уял –

държавата ни, Братко не е брашнен чувал…

 

Не бъркай свободата с капризен своевол,

че тя е много сладка, но е САМОКОНТРОЛ!

 

На своята си нива започвай да ореш –

каквото си посееш, това и ще ядеш!

 

Така е честно, Братко, това е свобода,

а другото е робство, най- страшната беда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, момичета! Все някой трябва да изрече нещата за които мнозина си мислят.
  • Браво!
  • Колко точно си го казала, Ваня!
    Няма кой да ни стигне по мрънкане. Все недоволни, разиденене, лесно манипулирани. И това улеснява политиците, които мислят само за тяхната лакомия! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Доче и се радвам, че споделяш позицията ми! Крайно време е да се вземем в ръце и да поразчистим, собствения си двор, преди да гледаме в тзои на съседите! Адмирации за стихоотзива!
  • Така си е. Царе сме си да мрънкаме ,
    да дирим сламката във чуждите очи.
    На другите в живота да се бъркаме
    без собствена.греда да ни тежи.

    Поздрав за позицията!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...