5 ago 2007, 20:56

Самооблюбване (и още нещо...)

  Poesía
1.1K 0 3

(Приликата с действителни лица е съвсем
случайна)



Писна ми да съм такава умна,
че и талантлива, (няма спор),
имам "висше", кой със мен ще мери дума,
скачам ако трябва и на бой.

Мани! Взех да се изнервям вече
от мухливи лелки с ролки - плексиглас.
Аз поет съм, туй не е шега, човече,
в тоя сайт се чува моят глас.

Айде... че ме чакат... Оле! Спазъм!
Колко много хубави мъже...
Малииии, ще получа чак оргазъм...
май че всеки иска да ме... прочете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това съм го пропуснала, нейде в буйния август! Браво на тебе!
  • Това е за всички самозабравили се от суета и женски хормони индивиди...Такива, които като са постигнали нещо в живота, било то щастие, материални придобивки, купища мъже си мислят, е всички останали не са имали никога нищо подобно. И са неуки и прости. Понякога скромността никак не е за пренебрегване. Блажени вярващите и тежко на онези, които не виждат по-далече от носа си. Сега разбирам защо народния мъдрец е казал, че щастливи и самодоволни са само лудите и прасетата. И защо ли си мисля, че ако човек реши, че е постигнал всичко, животът му е подреден...Именно тогава животът свършва. Като песента на затворена в златна клетка птичка...
  • хаха, много добре!...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...