5.08.2007 г., 20:56

Самооблюбване (и още нещо...)

1.1K 0 3

(Приликата с действителни лица е съвсем
случайна)



Писна ми да съм такава умна,
че и талантлива, (няма спор),
имам "висше", кой със мен ще мери дума,
скачам ако трябва и на бой.

Мани! Взех да се изнервям вече
от мухливи лелки с ролки - плексиглас.
Аз поет съм, туй не е шега, човече,
в тоя сайт се чува моят глас.

Айде... че ме чакат... Оле! Спазъм!
Колко много хубави мъже...
Малииии, ще получа чак оргазъм...
май че всеки иска да ме... прочете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това съм го пропуснала, нейде в буйния август! Браво на тебе!
  • Това е за всички самозабравили се от суета и женски хормони индивиди...Такива, които като са постигнали нещо в живота, било то щастие, материални придобивки, купища мъже си мислят, е всички останали не са имали никога нищо подобно. И са неуки и прости. Понякога скромността никак не е за пренебрегване. Блажени вярващите и тежко на онези, които не виждат по-далече от носа си. Сега разбирам защо народния мъдрец е казал, че щастливи и самодоволни са само лудите и прасетата. И защо ли си мисля, че ако човек реши, че е постигнал всичко, животът му е подреден...Именно тогава животът свършва. Като песента на затворена в златна клетка птичка...
  • хаха, много добре!...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...