17 ago 2005, 21:43

Самота

  Poesía
1.6K 0 1

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.

Всяка нощ в която съм се чудил,
всяка нощ в която съм се будил,
самотата оставя празнота
и много болка в моята душа.

Сам през пътя аз вървя,
сам в тъмнината през нощта
и оставям кървава следа,
идваща от моята душа.

Самотата е забила треска в моето сърце
и болка изпитвам чак до пръстите на мойте ръце,
очите ми неизсъхнали от сълзи,
говорят колко много ме боли.

Душата ми ранена, страдаща от самота,
изпитваща само мъка, болка и тъга,
чудя се кога - ще намеря тази жена,
която ще сложи край на всичко това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Хамид Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...