17 ago 2005, 21:43

Самота

  Poesía
1.6K 0 1

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.

Всяка нощ в която съм се чудил,
всяка нощ в която съм се будил,
самотата оставя празнота
и много болка в моята душа.

Сам през пътя аз вървя,
сам в тъмнината през нощта
и оставям кървава следа,
идваща от моята душа.

Самотата е забила треска в моето сърце
и болка изпитвам чак до пръстите на мойте ръце,
очите ми неизсъхнали от сълзи,
говорят колко много ме боли.

Душата ми ранена, страдаща от самота,
изпитваща само мъка, болка и тъга,
чудя се кога - ще намеря тази жена,
която ще сложи край на всичко това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Хамид Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...