17 ago 2005, 21:43

Самота

  Poesía
1.6K 0 1

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.

Всяка нощ в която съм се чудил,
всяка нощ в която съм се будил,
самотата оставя празнота
и много болка в моята душа.

Сам през пътя аз вървя,
сам в тъмнината през нощта
и оставям кървава следа,
идваща от моята душа.

Самотата е забила треска в моето сърце
и болка изпитвам чак до пръстите на мойте ръце,
очите ми неизсъхнали от сълзи,
говорят колко много ме боли.

Душата ми ранена, страдаща от самота,
изпитваща само мъка, болка и тъга,
чудя се кога - ще намеря тази жена,
която ще сложи край на всичко това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Хамид Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...