17.08.2005 г., 21:43

Самота

1.6K 0 1

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.

Всяка нощ в която съм се чудил,
всяка нощ в която съм се будил,
самотата оставя празнота
и много болка в моята душа.

Сам през пътя аз вървя,
сам в тъмнината през нощта
и оставям кървава следа,
идваща от моята душа.

Самотата е забила треска в моето сърце
и болка изпитвам чак до пръстите на мойте ръце,
очите ми неизсъхнали от сълзи,
говорят колко много ме боли.

Душата ми ранена, страдаща от самота,
изпитваща само мъка, болка и тъга,
чудя се кога - ще намеря тази жена,
която ще сложи край на всичко това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крис Хамид Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...