17.08.2005 г., 21:43

Самота

1.6K 0 1

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.

Всяка нощ в която съм се чудил,
всяка нощ в която съм се будил,
самотата оставя празнота
и много болка в моята душа.

Сам през пътя аз вървя,
сам в тъмнината през нощта
и оставям кървава следа,
идваща от моята душа.

Самотата е забила треска в моето сърце
и болка изпитвам чак до пръстите на мойте ръце,
очите ми неизсъхнали от сълзи,
говорят колко много ме боли.

Душата ми ранена, страдаща от самота,
изпитваща само мъка, болка и тъга,
чудя се кога - ще намеря тази жена,
която ще сложи край на всичко това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крис Хамид Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...