2 jul 2007, 23:50

Самота 

  Poesía
644 0 0
Самота.
Улицата е пуста -
не трепва ни звук, ни смях.
Самота, мъгла гъста...
Хората потъват в грях.

Облаци зловещи
погубват нежния зов
за спомени горещи
от искрящата любов.

Душата е сломена,
не усеща радостта.
От мъката пленена
угасва младостта...

                                        Дари

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??