Самота
887
0
0
Самота.
Улицата е пуста -
не трепва ни звук, ни смях.
Самота, мъгла гъста...
Хората потъват в грях.
Облаци зловещи
погубват нежния зов
за спомени горещи
от искрящата любов.
Душата е сломена,
не усеща радостта.
От мъката пленена
угасва младостта...
Дари
Улицата е пуста -
не трепва ни звук, ни смях.
Самота, мъгла гъста...
Хората потъват в грях.
Облаци зловещи
погубват нежния зов
за спомени горещи
от искрящата любов.
Душата е сломена,
не усеща радостта.
От мъката пленена
угасва младостта...
Дари
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Димитрова Всички права запазени
