22 jul 2007, 12:06

Самота

  Poesía
957 0 7

  Красива нощ, а ти си сам
  с бутилка водка във ръката.
  Отпиваш жадно, целия облян
  в сълзи, защото ти горчи в душата.

  Боли, нали, от тази самота,
  когато под завивките не чака никой,
  а ти жадуваш обич, късче топлина,
  за да почустваш, отново, че живееш?... Но напразно.

  И става три, затихва твоя плач,
  унасяш се в съня си най-накрая.
  Изпил таблетките за сън на мъничкия шкаф,
  унасяш се в съня си най-накрая.

                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...