Jul 22, 2007, 12:06 PM

Самота

  Poetry
959 0 7

  Красива нощ, а ти си сам
  с бутилка водка във ръката.
  Отпиваш жадно, целия облян
  в сълзи, защото ти горчи в душата.

  Боли, нали, от тази самота,
  когато под завивките не чака никой,
  а ти жадуваш обич, късче топлина,
  за да почустваш, отново, че живееш?... Но напразно.

  И става три, затихва твоя плач,
  унасяш се в съня си най-накрая.
  Изпил таблетките за сън на мъничкия шкаф,
  унасяш се в съня си най-накрая.

                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...