6 may 2007, 18:47

Самота

  Poesía
1.1K 0 0

Като самотна птица се нося в нощта.

Улиците на големия град са пусти - като душата ми.

Само вятърът пее своята тъжна песен.



Изминават часовете.

Нижат се дните.

Но нищо не се променя.

Болка е покрила цялата ми душа.

Тялото ми няма сили да се бори срещу теб.

Срещу теб и твоите обиди.



Не искам злато и диаманти.

Не искам да живея в палати.



Искам да те имам - само теб.

Искам да виждам твоята усмивка.

Искам да виждам твоя поглед.

Искам да усещам нежните прегръдки.



Но един въпрос ме мъчи:

Възможно ли е това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...