Като самотна птица се нося в нощта.

Улиците на големия град са пусти - като душата ми.

Само вятърът пее своята тъжна песен.



Изминават часовете.

Нижат се дните.

Но нищо не се променя.

Болка е покрила цялата ми душа.

Тялото ми няма сили да се бори срещу теб.

Срещу теб и твоите обиди.



Не искам злато и диаманти.

Не искам да живея в палати.



Искам да те имам - само теб.

Искам да виждам твоята усмивка.

Искам да виждам твоя поглед.

Искам да усещам нежните прегръдки.



Но един въпрос ме мъчи:

Възможно ли е това?