26 jun 2015, 22:56

Самота

827 0 0

Самотен е и този космос

Не ми достигна даже той

И в екзистенциалните въпроси

Намерих студ, и лед, и зной

 

Личността си аз погубих

Намерих само самота

И в свободата аз се влюбих

Самотата, тиха, даже тя сама...

 

----------------

 

Орисниците мрачни бяха прави

Задето те предсказаха греха

В поезията сива аз намерих празник

Зло спасение за моята душа

 

Доверието сляпо аз продадох

Но простих, задето сме сами

Раждаме, умираме предатели

Къде се крие онзи грях дори?

 

И пак съм сам в самотната ми стая

Където глухо, тихо пак сам

ще си мечтая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Астрал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...