26.06.2015 г., 22:56

Самота

826 0 0

Самотен е и този космос

Не ми достигна даже той

И в екзистенциалните въпроси

Намерих студ, и лед, и зной

 

Личността си аз погубих

Намерих само самота

И в свободата аз се влюбих

Самотата, тиха, даже тя сама...

 

----------------

 

Орисниците мрачни бяха прави

Задето те предсказаха греха

В поезията сива аз намерих празник

Зло спасение за моята душа

 

Доверието сляпо аз продадох

Но простих, задето сме сами

Раждаме, умираме предатели

Къде се крие онзи грях дори?

 

И пак съм сам в самотната ми стая

Където глухо, тихо пак сам

ще си мечтая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Астрал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...