26 июн. 2015 г., 22:56

Самота

825 0 0

Самотен е и този космос

Не ми достигна даже той

И в екзистенциалните въпроси

Намерих студ, и лед, и зной

 

Личността си аз погубих

Намерих само самота

И в свободата аз се влюбих

Самотата, тиха, даже тя сама...

 

----------------

 

Орисниците мрачни бяха прави

Задето те предсказаха греха

В поезията сива аз намерих празник

Зло спасение за моята душа

 

Доверието сляпо аз продадох

Но простих, задето сме сами

Раждаме, умираме предатели

Къде се крие онзи грях дори?

 

И пак съм сам в самотната ми стая

Където глухо, тихо пак сам

ще си мечтая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Астрал Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...