Jun 26, 2015, 10:56 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
569 0 0

Самотен е и този космос

Не ми достигна даже той

И в екзистенциалните въпроси

Намерих студ, и лед, и зной

 

Личността си аз погубих

Намерих само самота

И в свободата аз се влюбих

Самотата, тиха, даже тя сама...

 

----------------

 

Орисниците мрачни бяха прави

Задето те предсказаха греха

В поезията сива аз намерих празник

Зло спасение за моята душа

 

Доверието сляпо аз продадох

Но простих, задето сме сами

Раждаме, умираме предатели

Къде се крие онзи грях дори?

 

И пак съм сам в самотната ми стая

Където глухо, тихо пак сам

ще си мечтая...

© Астрал All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??