Самота

22 dic 2007, 10:53

Poesía

545 0 2

Вървя без посока,

идвам от нищото...

Все сама досега съм вървяла,

без страх, без мечти.

Вървя, а къде ли отивам?

Вървя като призрак,

с коси от вятъра понесени,

с очи от мрака ослепели.

Все сама, сянка на

нечие щастие...

Вървя, и може би

нещо изгубено търся,

но какво ли е то?

Все сама, може би,

от теб, Самота, искам да се скрия!

Вървя без посока,

от нищото идвам,

за никъде тръгнала.

Само едно нещо имам.

Ти си това, Самота...

Само ти...

А знаеш ли, от теб понякога така боли!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.