Самота
Вървя без посока,
идвам от нищото...
Все сама досега съм вървяла,
без страх, без мечти.
Вървя, а къде ли отивам?
Вървя като призрак,
с коси от вятъра понесени,
с очи от мрака ослепели.
Все сама, сянка на
нечие щастие...
Вървя, и може би
нещо изгубено търся,
но какво ли е то?
Все сама, може би,
от теб, Самота, искам да се скрия!
Вървя без посока,
от нищото идвам,
за никъде тръгнала.
Само едно нещо имам.
Ти си това, Самота...
Само ти...
А знаеш ли, от теб понякога така боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Стефанова Всички права запазени
