Самота

22.12.2007 г., 10:53 ч.

Поезия

534 0 2

Вървя без посока,

идвам от нищото...

Все сама досега съм вървяла,

без страх, без мечти.

Вървя, а къде ли отивам?

Вървя като призрак,

с коси от вятъра понесени,

с очи от мрака ослепели.

Все сама, сянка на

нечие щастие...

Вървя, и може би

нещо изгубено търся,

но какво ли е то?

Все сама, може би,

от теб, Самота, искам да се скрия!

Вървя без посока,

от нищото идвам,

за никъде тръгнала.

Само едно нещо имам.

Ти си това, Самота...

Само ти...

А знаеш ли, от теб понякога така боли!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.