Самота

28 mar 2008, 23:38

Poesía » Otra

515 0 1

Часовникът трака зловещо,

отброява минутите на самота.

Та тя е толкоз дълго тук, в мен.

Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.

Глухи писъци раздират пак душата.

Глухи писъци от болка и зловеща самота.

Но ето идва пак денят, маската и после,

после пак нощта.

Нима това е моята съдба?

Сама неразбрана от света?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.