Самота
677
0
1
Часовникът трака зловещо,
отброява минутите на самота.
Та тя е толкоз дълго тук, в мен.
Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.
Глухи писъци раздират пак душата.
Глухи писъци от болка и зловеща самота.
Но ето идва пак денят, маската и после,
после пак нощта.
Нима това е моята съдба?
Сама неразбрана от света?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петкова Всички права запазени
