merry_petkova (Мария Петкова)
3 1
Mar 28, 2008, 11:38 PM

Самота 

  Poetry » Other
553 0 1
Часовникът трака зловещо,
отброява минутите на самота.
Та тя е толкоз дълго тук, в мен.
Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.
Глухи писъци раздират пак душата.
Глухи писъци от болка и зловеща самота.
Но ето идва пак денят, маската и после,
после пак нощта.
Нима това е моята съдба?
Сама неразбрана от света?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??