9 oct 2009, 17:46

Самота... 

  Poesía » De amor
917 0 8

Ледено студени сме -

птици без души и без криле,

във чувствено затъмнение

са оплетените страсти на едно сърце.

 

Събуждаме се със целувката на утрото -

вяла, отчуждаваща, еднообразна,

не се познаваме, не се обичаме,

а спомените ни се гонят по тавана.

 

Мълчат стените. И прозорецът мълчи -

сутрешната ти усмивка е във огледалото,

а преди час напусна нашите мечти...

останах със бутилка самота във стаята.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??